Pages Menu
Categories Menu

Posted by on Dec 2, 2007 in Books, Fanfictions, Snow Roses | 0 comments

Snow Roses Part 2

Snow Roses Part 2


Food_for_Thought_by_SYLPhoto3Декември, 2014г., Варна, България.

…Чаках поръчката да ми бъде донесена, докато погледът ми шареше през стъклото. Нарочно си избрах маса близо до прозореца. Не обичах снега, още по-малко пък снежните бури, но красотата на града затрупан под снежната покривка беше великолепна. Спомих си как някога обичах да се любувам на красивите кътчета от природата, да описвам мислом и словом всяко едно мое впечатление. Сърцето ми отново се сви, както му се случваше често напоследък. Единствените събития, които пръстите ми описваха в последно време бяха скучните ежедневни престрелки, убийства или стачки, изпълващи улиците на столицата. Пред очите ми преминаха кадри от някогашното, недалчено минало, в което сърцеот ми бе копняло да разкаже на света всички онези чудесни, забавни истории, които съзнанието ми ежедневно сътворяваше вдъхновявано дори от малките трошички-емоции съпътстващи човешкият живот. Засмях се несъзнателно. Харесваше ми факта, че поне не бях загубила и тези прекрасни моменти, но това което ме натъжаваше бе, че не бях съумяла да ги изживея пълноценно до край. Знаех, че през лицето ми е преминала онази черна покруса, защото серивитьорът носещ поръчката ми ме попита дали се чувствам добре. Какво можех да му отговоря? Нищо. Просто привидно се усмихнах и го оставих да подмине като всички други хора в живота ми, проявявайки поредната капка съжаление…

Food_for_Thought_by_SYLPhoto3Декември, 2014г., Варна, България.

…Не съм сигурна колко време съм стояла загледана през прозореца, потънала в мислите си, но си спомням, че нещо ме накара да втренча още по-силно погледа си през стъклото. Наречете го съдба или просто късмет, но в онзи миг същата тази случайност ме превърна в най-щастливият човек на земята. На отсрещната страна на площада, уморените ми очи съзряха група хора, излизащи от оптика. По лицата им грееха усмивки, докато в контекста на веселият им разговор трите фигури,
напуснали магазина се пренесоха в заведението, в което бях и аз. Сърцето ми забумтя от радост, когато погледа ми се впери директно в този на младата жена насреща ми. Седях безмълвна и неоткъсвах нито за миг очите си от топлината на нейните. Тя ми се усмихна и подканвана от приятелите си подмина покрай масата, на която стоях…

Post a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Pin It on Pinterest

Share This