Pages Menu
TwitterRssFacebook
Categories Menu

Posted by on Aug 14, 2018 in Books, Events, Feature, Предизвикателства и тагове | 0 comments

Цветно Книжно Предизвикателство в #синьо

Цветно Книжно Предизвикателство в #синьо

След близо седмица и половина борба с упорити странични фактори, като повредена операционна система, опити за спасяване на жизненоважна информация и един брой Черен Петър (този от снимката), дъфчещ всичко, попадащо в обсега на мустаците, сядам пред компютъра с надеждата да наваксам с ъпдейтите относно това прекрасно книжно предизвиктаелство.

Подобни насърчителни събития са не само повод да преодолеем заплашително накланящите се купчини с непрочетена литература, но и да си дадем стимол за разнообразяване на монотонните тенденции в избора на следващата книга.

Като ученичка все си мечтаех са завърша, само и само да се отърва от тегобата на летните “задължителни” списъци, а сега трескаво съставям мои собтсвени и се стремя да отметна възможно повече заглавия. В този ред на мисли подобно предизвикателство се явява добре дошло на хоризонта. Глътка свеж въздух, носена от летен бриз.

Оставайки вярна на безкрайната морска шир, избирам синьото, но за разлика от повечето посветили се в изпълнение на четатона, ще се огранича от към бройка. Не се подвеждайте по думите ми. Чете ми се до безспир и още как, но уви август се оказва изпълнен с лични и служебни предизвикателства, така че и почти безличната бройка от три заглавия се явява огромен препъни камък, направо канара и само времето ще покаже, сподобна ли съм да преодолея изпречващото се на пътя ми.

Но от друга стран кой би могъл да твърди, че подобни служебни задължения се явяват излишни и досадни?

Но да се върна към четенето…

На почетното първо място, още с прочитането на условията и избирането на цвета се закова любимата ми “Земята вика Майор Том” на Дейвид М.Барнет. Защо любима, след като не съм я чела ли? Защото колкото пъти открехвах страниците ѝ преди да я закупя, толкова пъти не спрях да намирам прилики между мен и навъсеният персонаж на Майор Том. Толкова пъти се и засмивах, и продължавам да го правя, докато я чета в рамките на предизвикатеството.

Втората книга, на която ми се иска да отдам заслужена почит в рамките на четатона (и която всъщност вече съм започнала, тъй като е седмица втора от предизвикателството) е “Книжарницата от площада на билките” на Ерик дьо Кармел. Струва ми се с леко “увъртяна” реч и като “сбирщина” от прекалено дълги и описателни изречения, на които често забравям началото докато стигна до края, но пък историята и усещанията, които вдъхва си заслужават всеки отделен миг. Предизвиква в мен желание да се потопя в случващото се, да летя, да се смея, да страдам, да живея редом с персонажите и техните вълнуващо и истински живи истории.

Трета и за съжаление последна, защото наистина ми се искаше да прочета поне още една и още една, и още една, е “Къде си, Бернадет” на Мария Семпъл. Препоръчана ми беше от любим мой книжар и съм убедена, че няма да отстана разочарована.

Благодаря от все сърце на Кали от <а href="https://www.facebook.com/booklistingme/" target="_blank">A Court of Books and Magic и Ваня от <а href="https://www.facebook.com/arisdreamyplace/" target="_blank">Ari’s dreamy place за прекрасното разнообразие, което въведохте в малко позаспалият ми читателски живот.

П.П. По отношение на триковете за четене и въпросът “Вие имате ли си трикове, които ползвате, за да се подсигурите, че ще се справите с планираните книги за един четатон?”

Имам. Стремя се да не надхвърлям възможностите си. Не че не обичам да покорявам нови хоризонти, но предпочитам да не се саморазочаровам. Едно е друг да те препъне, друго е сам да се пребиеш на равното, а аз съм всъщност ненадмината във второто. Като направих груба сметка, дневно ми се пада да чета по 48 странички. За сега успявам да спазя горе-долу темпото, предвид че чета две книги едновремемно. На моменти избързвам, в други изоставам, но най-много се радвам на това, че и двете ме карат непрекъснато да се връшам към страниците им, предлседвана от жаждата на безстрашен откривател.

Е, май това е за момента от моят първи ъпдейт за деня. Следват отговори на първото отминало седмично предизвикателство, които разписах на едно оръфано листче, но така и не публикувах. 😀 Да живее максимата за изпълнение на задачите в последния момент и ако може по повече.

Post a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Pin It on Pinterest

Share This