Pages Menu
TwitterRssFacebook
Categories Menu

Posted by on Feb 19, 2018 in Books, Feature, Uncategorized, Книжни ревюта | 0 comments

Книжно ревю: “The Gospel of Loki” на Joanne M. Harris

Книжно ревю: “The Gospel of Loki” на Joanne M. Harris

Джоан Харис твори чудесни описания що се отнася до свят, природа, приключения. Авторката умее да претворява невъодушевеното в живо и реалистичено, осезаемо, ала персонажите ѝ са като стържещи струни на умираща цигулка – агонизиращи и някак вулгарно излишни на фона на оркестъра, в който свирят.


Заглавие: Евангелието на Локи
Автор: Джоан Харис
Година на публикуване: 2014
Език: Английски
Страници: 302
Оценка в Goodreads: 3.69
Персонална оценка: 3.00

Джоан Харис е англо-френски автор, чиито книги включват четиринадесет романа, две готварски книги и множество по-кратки разкази. Работата ѝ е изключително разнообразна. Обхваща аспекти на магически реализъм, напрежение, историческа фикция, митология и фантазия. Автор е на роман от поредицата за “Д-р Кой”, написан по поръчка на Би Би Си, както и на сценарий от епизод на играта “ZOMBIES, RUN!”. По настоящем Харис е ангажирана с редица проекти, включващи предимно музикъли, както и разработването на оригинална телевизионна драма.

Ето така Goodreads представя авторката на “Евангелието на Локи”, като добавя може би едно от най-големите постижения в кариерата ѝ, а именно екранизирането през 2000 г. на едноименния роман на Харис, “Шоколад”, който е адаптиран на екран с участието на Джони Деп и Жулиет Бинош.

Популярността на Джоан Харис, обаче не се изчерпва до тук. Тя е носител на една от почетните и най-престижни награди за творчески заслуги и принос към короната, с която кралицата на Великобритания награждава заслужилите нейни поданници, отличието MBE (Most Excellent Order of the British Empire).

Като цяло, всичко отнасящо се до Харис, започвайки от странните ѝ хобита, включващи стряскането на свещеници, преминавайки през почти граничещата със зависимост нейна активност в Twitter и стигайки до уменията ѝ да свири на флейта и бас китара, придобити едва на 16 годишна възраст, ни подтиква да мислим за нея като за крайно хаотична личност.

Лично за мен представлява цяло чудо, че при толкова много енергия и не по-малко на брой занимания, успява да завърши всички проекти, които стартира що се отнася до литературните ѝ занимания.

Въпреки това, личният ми досег с нейното творчество, а именно “Евангелието на Локи”, публикувано през 2014 г., ме оставя с впечатлението, че Джоан Харис е по-скоро поръчков автор, отколкото литературно доказал се новелист. Стилът ѝ на писане е накъсан, на моменти дори безразборен. Персонажите не търпят нужното развитие и градация с течение на времето. Противно на очакваното те са еднотипни и отблъскващо досадни в не редки случаи. Всъщност в романа “Евангелието на Локи” цари пълен хаос, но той няма ни най-малко общо с фактът, че разказвачът на историята е богът на пакостите, лукавството и лъжите.

“Първият възрастен епичен фентъзи роман от бестселър авторът на “Шоколад”, Джоан Харис.

Брилянтен роман и първи по рода си разказ за издигането и падението на скандинавските богове, представени ни от гледната точка на най-големия измамник в света, Локи.”

Така представена книгата прави силно впечатление и буди не малък интерес сред почитателите на скандинавската митология.

Четивото пресъздава историята на главния персонаж от издигането му от подземния свят на хаоса, преминавайки през многобройните ситуации, в които се оказва експлоатиран от боговете и най-вече от едноокия си господар, Один, докато постепенно пристъпва към евентуалното предателство и падението на Асгард. Предателство, което определено се появява нееднократно в книгата, в своя двулик образ – този на Локи и онзи другият, превъплъщаващ в себе си всички онези богове, за които изобретателния пакостник е полезен само до тогава, докато вече не им е нужен.

“Използвайки дългогодишната си страст към норвежките митове, Джоан Харис създава жив и мощен фентъзи роман.”

Смея да споря. Романът, който имах възможността да чета в оригинал, е всичко друго, но не и “жив”, още по-малко пък “мощен”. Навярно друг читател би могъл да го определи като такъв. Все пак хора и мнения различни и всеки чете и възприема индивидуално. За мое огромно разочарование, на страниците на романа, не срещнах нищо, с което да определя написаното като будно, динамично, разтърсващо или покъртително. Както вече споменах по-горе, героите не търпят развитие. Те не израстват, а с тяхното еднообразие не настъпва промяна и в дейнствия, реакции и цялостно поведение.

Локи определено извървява дълъг житейски път. Среща много и различни по своя характер персонажи, но от момента на така наречено му рождение в света на светлината и срещата му с Один, до момента на неговото най-голямо и кулминативно падение, хитрият пакостник успява да израсте до нивото на хормонален тийнейджър. Харис до такава степен се увлича в употребата на едни и същи изрази, описания и референции, че кара читателя на моменти да се пита дали пък все още не чете предходната страница на книгата. В персонажите не само, че няма израстване, но някой от тях са представени по начин, който не прави чест на автора. Може и да не съм фен на голяма част от боговете в скандинавската митология, бидейки поклонник на Локи, но да представиш персонаж като Сиджин в ролята на “хубавичката” прислужница на Фрея, която крие красотата си под тонове фусти е направо позорно. А това, вярвате или не е най-слабият пример, който бих могла да дам.

Ако Харис определя творбата си като фентъзи, то тогава това е едно много грозно, уродливо и лишено от фантазия творчество, в което на всяка страница “Искрено Ваш”, както чество бива представян Локи пред читателите, трупа негативизъм, способен да назрее само в един емоционално нестабилен младеж, който търси причина за несгодите си само и единствено в лицето другите. Боговете са вербално унижавани, принизени до равнището на елемнтарни побойници и хулигани. Грацията и смелостта, с която митологията е дарила богините, тук граничи с проституция, ефтини фетиши и празноглавие. Разбира се, на фона на всичко това поцъфтява образа на главния персонаж, ала на каква цена?

Всичко това някак не пасва в представите ми за добро изграждане на персонажи. Божествата са напълно лишени от характерната за тях сложност на образа и са отведени прекалено далеч от митовете. Колкото и да се опитвам мислено да си повтарям, че все пак това е история представена ни от гледаната точка на Локи и то хилядолетия след събитията в Рагнарьок, написаното не ми дава мира и определено представляваше сериозен проблем в процеса на дочитане на романа.

Същевременно Харис, противно на очакванията от до тук изложеното се справя изключително добре с пресъздаването на самите митове като събития. Описанията на “Деветте Свята” са силно реалистични и пропити от голяма доза логика. Два фактора, които играят важна роля и позволяват на читателят не просто да се докосне до усещането за съществуването им, но дори да успее да ги наложи географски в процеса на историята на древния свят.

“Евангелието на Локи” е навярно адекватно написан роман спрямо оригиналния материал, от който черпи познания. Материал, който е възпитал поколения наред почитатели на скандинавската митология. Перспективата на Локи е буйна, бунтарска, саркастична, различна и най-същественото, и важно, буди съмнения по отношение на онова, което сме свиканли да приемаме за чиста монета. Задава, а с това ни кара и ние сами да си задаваме неудобни върпоси по отношение на митологичните “факти”. Същевременно разказвачът ни възнаграждава с още по-неудобни и хлъзгави отговори.

“Разбира се, няма начин да докажем това – нека си го признаем. Хипотетично е малко вероятно. Всички възможни свидетели са изчезнали, с изключение на Один, Старецът, единственият оцелял от войната; архитект и хроникьор на онова, което сега наричаме “Старата епоха” и, както става ясно, единственият (освен мен), който е чул пророчеството, предадено му от главата на Мимир, когато световете са били все още съвсем млади.

Наречете ме циничен, ако искате. Но всичко звучи някак прекалено убедително…

…”Одобрената” версия на събитията, оставяща редица детайки, които създателя предпочита да пренебрегне. Лично аз имам своите съмнения – не толкова относно гигантската крава, въпреки че дори сега трябва да внимавате с начина, по който изказвате тези свои настроения…”

Жените автори често имат навика да наблягат повече на чувствата и тяхното изразяване, докато мъжете замахват храбро към динамичното действие. Ако се опова на това мое впечатление, натрупано с годините, бих могла да си обясня защо образът на Локи на моменти звучи прекалено емоционално. За съжаление това “оправдание” не може да заличи всичко останало, с което аз като читател открито имах проблем, докато четях.

Дали бих прочела повторно “Евангелието на Локи”? Навярно не. Едва ли. Прочетох, че имало продължение и честно, уплаших се. Прочетох още и че не съм единствената, която се сблъсква с гореизброените проблеми. Видях и доста положителни коментари, но в нито един не срещнах довод, който да обори моите персонални такива.

Като цяло не мога да дам повече от 3 звезди по петобалната система. Имаше моменти, в които бях склонна да дам две, в други четири, само заради изключително оригиналните описания на света и пресъздаването на отделните подвизи на боговете, но заради цялата тази жлъч, която със страниците деградираше все повече и повече, поставям оценка от три. Иска ми се да съм способна, но се оказвам безсилна пред самата себе си да дам по-голям шанс на книгата и автора.

Credit pictures: @The Book Castle blog

Post a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Pin It on Pinterest

Share This