Pages Menu
TwitterRssFacebook
Categories Menu

Posted by on Feb 27, 2017 in Books, Feature | 0 comments

“Спутник, моя любов”

“Спутник, моя любов”


В живота ми на активен читател, а и във вселената извън него, рядко съм си забранявала прочита на една или друга книга, да не говорим за цялостно творчество на автор като Мураками. Същевременно същия активно отсъстваше от лавиците у дома, като тактично и настоятелно, многократно му се отказваше дори мимолетен допир със съзнанието ми, при все че работех в книжарница и многократно съм го разнасяла от рафт на рафт. И всичко това само допреди година, когато го получих като подарък. В онзи момент, разопаковайки нетърпеливо пакета, а след това и виждайки съдържанието му, осъзнах че безгрижните дни на спестяванията ми са безвъзвратно загубени. Ако зависи от мен, дори сега бих изтичала до най-близката книжарница, за да се сдобия с всяка една книга на Мураками, издавана някога на българския пазар.

Рядко мога да определя някого като “моя автор”, но Мураками е точно такъв и едва ли съм способна да опиша съвместните разочарование и радост, които изпитвам, затова че толкова години съм държала съзнанието си девствено за този наркотик.

Има хора, които добре запознати с творбите му, го намират за еднотипен автор, който вечно базира разказаното в книгите си на един и същи сюжет. Самотен, интелегентен млад мъж, който умее да се справя с живота, среща или има дългогодишно познанство с младо, странно, но същевременно умно и привлекателно момиче, в което се влюбва едностранчиво и което често попада или се забърква в още по-странни ситуации. Други смятат, че завършеците му са клиширани и ако си чел достатъчно от Мураками, педварително знаеш края на следващата история, която навярно все още е в процес на дописване. За мен обаче, не началото, средата или краят са важни и съществени, а това как авторът започва книгата, преминава през средата ѝ и плавно пристъпва с устремени крачки към финала. Вярвате или не, Мураками е точно такъв автор за мен и именно в тези негови похвати съзирам чара му. Някой, който не просто те кара да четеш историята на персонажите, а да я четеш сънувайки, пресъздавайки и прекроявайки в съзнанието си всеки един миг от нея.

В този ред на мисли, за мен Сумире ще си остане завинаги спяща и свита сред дървесните клони на онзи скален гръцки остров. За мен, тя никога няма да премине в онзи свят от другата страна на огледалото, там където е останало другото аз на спътницата ѝ Миу. Истината е, че ставайки дума за Мураками, някак губя желание да говоря персонажите му, за онова което ме привлича или отблъсква в тях. По-скоро ми се иска да пиша за малките, незначителни или мащабни елементи в текстовете, които автора реди умело лист подир лист. Иска ми се да говоря за котката на Сумире, за значението на думата спътник, за редицата нещастни и същестевременно щастливи любови, които се преплитат, докосват и разделят. Иска ми се да мога да изброя поне малка част от онези малки детайли, които сякаш остават незабелязани на фона на водещата картина, но които лично за мен са кукловодите в историята на Мураками. Иска ми се да мога, ала знам, че задълбая ли, досущ като Сумире не ще успея да завърша. Ще се увлека, ще изпъстря текста с подробности, които незабелязано ще ме погълнат като разбиващите се, пенливи вълни на онзи скален остров. А колко само ми се иска това в действителност да се случи. И ако това не може да ви покаже какъв тип автор е Мураками, то тогава ви препоръчвам да прочетете поне една негова книга, за да се уверите сами за себе си. Не за друго, а защото в това да вкусиш историите му от първа ръка има нещо неописуемо дълбоко и съкровенно.

И все пак ще избера само една част от историята, над която ще съсредоточа цялото си внимание.

Котката, която никога, досущ като Сумире, не се завръща у дома.

Изчетох книгата буквално за ден. Не ми се бе случвало от месеци. Не защото не мога или защото не разполагам с време за това, а защото не бях разгръщала четиво, което толкова бързо и изпепеляващо да ме завладее. Да не говорим, че противно на разбирането за завладяващо, което обикновено се свързва с някакъв тип динамика “Спутник, моя любов” е изключително меланхолично четиво, което по-скоро те изпълва с безкрайно чувство за самота, от което не можеш да се оттърсиш. Героите сами по себе си са единаци, които страдат от несподелена любов или са неспособни да изпитват такава, а на свой ред разказвача на историята е обвързан с жена, към която не изпитва истински любовно влечение. Всъщнност всички герои, главни и второстепенни са обречени да бъдат по един или друг начин спътници – обикалящи, самотни предмети, които бленуват за вниманието на субекта до тях, но лишени от способността да го докоснат. Мураками наистина е моята странна страст от пръв поглед. И не защото е японец, и не защото Миу е корейка, а най-вече защото умело превъплъщава живота на един неодушевен предмет в този на реални, живи хора, които обаче не умеят или не могат да живеят истински.

Но да се върна на котката. Онова малко, шест месечно, пърстро създание, чието спокойно съществуване един ден е нарушено от причина, която така и не става известна. Не става ясно и какво точно се е случило в крайна сметка с него. Един следобед, котето енергично и неспокойно започва да обикаля ствола на дървото в двора, където живее малката Сумире, покатерва се на дървото и безследно изчезва в клоните му. То е първото и последно коте, което Сумире ще има в живота си, досущ както Миу ще бъде нейната първата и последна голяма любов, каквато става ясно е и Сумире за разказващия. Тази история, макар и странично вмъкната като несъществен елемент, лично за мен ще си остане най-ключовия момент в книгата. Въпреки, че след нейното пресъздаване върхи страниците следват още много думи, разкази и предстоят развръзката и отвореният, типичен за Мураками странен и някак отнесен финал, това незабележимо отклонение ще ме кара още дълго време да продължавам да търся Сумире свита и спяща сред дървесните клони някъде на онзи скален гръцки остров…


И точно в стила на автора смятам да оставя този мой коментар за книгата отворен като край написан от Мураками…

Post a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Pin It on Pinterest

Share This