Pages Menu
TwitterRssFacebook
Categories Menu

Posted by on Feb 6, 2017 in Books, Feature | 4 comments

The Secret Life of A Book Blogger TAG

The Secret Life of A Book Blogger TAG

Подзаглавие: Защото Рали не вярваше!

Първи сериозен пост в този блог, обвързан с до голяма степен с книги и първи TAG, до колкото паметта не ми изневерява, в живота ми на блогър. А той не е нито достатъчно дълъг, но не е и прекалено къс, с което май отговорих и на първия въпрос. Реших да кажа <СТОП!> на потайното ми съществуване като невидим преследвач на чужди блогове, който се спотайва в сенките и безмълвно, но жадно се храни с мислите на другите. Звучи нехигиенично, но всъщност е много пристрастяващо, веднъж щом си вкусил, особено от онези блогъри, на които им се отдава да те грабнат и прехвърлят в другоземска вселена и то само с няколко думи.

Ала стига бръщолевене. Време е за същественото. Най-вече, защото Рали не вярваше, което автоматично я превръща във виновника за това престъпление, най-накрая да седна и да пиша в този си блог и то за книги.

1. От колко време си блогър?

Достатъчно дълго, за да знам, че един блогър може да съществува и само хранейнки се с чужди истории, но нямащ време да засипе празните страници със свои собствени. Имала съм блогове на безплатни платформи, имала съм два на платени, този е третия и върви мудно. Навярно, защото вечно съм погълната от толкова много интереси, че на финала искам да споделя всичките едновременно, а добре знаем, че подобно дело е непосилно. Това ми действа като демотиватор и в 99,9 на сто от случаите надделява над слабата ми воля и липсата ми на постояннство.

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?

Когато спра да пия кафе. Истината е, че понякога и един пост годишно стига, ако пускането му, те удоволетворя истински.

3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?

Освобождава напрежението. Няма значение дали става въпрос за книги, за сериали или филми, за музика или друг вид изкуство. Опасно е да трупаш в себе си. Да пишеш за нещо, просто ей така, безцелно е незаменима терапия и безценно лекарство за мозъка и душата.

4. А кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?

Най-лошото е, когато имаш много за споделяне, когато си ентусиазиран и ти идва да подскачаш на място, без да има видима причина за това, ала знаеш, че в момента, в който натиснеш бутона за публикация, ще настъпи тягостния момент на чакането. Тук ще се преповторя с Рали от BloodyRoseRed’s World, но за съжаление тя е напълно права. Хората напоследък не са склонни към дискусии и дълги разговори, когато става дума за коментари под нечий пост, в нечий блог. Навярно социалните мрежи изяждат голяма част от времето ни. Аз също и то неведнъж съм чувствала вина, прочитайки нечий пост, който ми носи голямо удоволетворение, но подминавайки секцията с коментарите. Знам, че имам много за казване, но не го правя, а същевременно съм наясно колко приятно е някой да ти покаже, че ти е отделил време само с едно <Страхотно ревю.>, <Хубава снимка.>, <Красива картина.> и така нататък. В това отношение, смятам че масово носим вина едни към други. Ала непоправимо ли е? Ето това се питам доста често, когато стане дума за отношението на четящия човек в блогърското пространство.

5. Колко дълго ти отнема, за да намериш снимки, които ти харесват?

Прекалено много. Знам какво искам. Знам къде да го намеря. Но в интернет има толкова добри творци, фотографи и художници, че отделям повече време от здравословно допустимото, за да избера най-подходящото сред хилядите подходящи.

6. Кой е твоят book crush?

Нямам такъв. Умея да откривам различни и многобройни черти, които ми допадат в персонажите, били те мъже или жени, но умея и да отправям критика, навярно базирайки се на онова, което в действителност търся в реалния живот. Идеални хора и персонажи няма. Ако някой е такъв, то той е нереален, а това ме отблъсква като читател. Показва ми нотка на неумение у автора да гради и създава или ме навежда на мисълта, че е търсил бърза популяризация сред младата и не до там взискателна аудитория.

7. Кой автор би желал да бъде в блога ти? (като интервю, например)

Ако съществуваше портал към отвъдното и аз имах достъп до него, бих отговорила на въпроса, но уви не са ми известни координатите му.

8. Какво носиш докато си пишеш поста?

Рали от BloodyRoseRed’s World беше права, като написа . Ала като се позамислих, всъщност осъзнах, че имам формула или по-скоро така наречения дрескод, когато пиша у дома и той е огромни суитчъри, най-често в силно наситен червен цвят.

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?

Времето наистина става относителна величина, когато си поставя за цел да пиша. Зависи от промените в настроението, които са често срещани при мен, от заетостта на работното място или у дома, от темата, за която искам да говоря. В повечето случаи от ден до година. Как ви звучи това?

10. Какво мислиш за book blogger-ската общност?

Пълна със скрити таланти, но въпреки всичко ми се иска да видя блогъри, които не само да четат, но и да коментират по-често безисвестни заглавия. Прекалено често попадам на постове за едни и същи книги, които в последствие се оказват плод на добра рекламна кампания, но далеч не са онова, което търся.

11. Какво мислиш, че човек трябва да прави, за да има успешен блог?

За това няма успешна формула. Ако някой случайно пък я е открил, да вземе да каже, че инак се губи значително количество неоткрит потенциал. Ала навярно трябва просто да бъдем малко по-упорити и да не се отказваме, не заради другите, а заради самите себе си. Вниманието, което получаваме от околните е важен елемент за съществуването на всеки човек, но ако да пишеш и дискутираш, пък било то и със самия себе си, те прави щастлив и те удоволетворява, и ако нито за миг не спираш да следваш тази своя максима на упоритостта, то тогава значи си намерил успешната формула, просто защото си намерил късче щастие.




На всички блогъри, независимо към кой жанр спадат сайтовете ви, искам да кажа само едно. Благодаря ви, че съществувате и че ме правите щастлива всеки ден, в който публикувате. Fighting!

П.П. Текстът е без редакция, че инак … няма да стигне до публикация.

Снимка: dinabelenko

4 Comments

  1. Рали продължава да не вярва. 😀
    Един ТАГ не може да нахрани вярата на Рали, по простата причина, че тя много добре знае на какво си способна. И до тук с говоренето в трето лице, че вече заприлича малко на викайте тези с усмирителните ризи.

    Липсват ми ревютата ти, липсва ми сарказмът ти, когато някоя “творба” има прекалено много ръбове за дялане и определено ми липсва разнообразие от произведения. Така, че изобщо не ми се ограничавай с този таг, а налягай парцали и давай първото ревю насам!

    • Добрееее, ще пиша майка му стара. Но не разчитай да започна с онези за дялането, че ще бързо ще си спечеля име на недоволна от живота персона. Не че не съм такава. 😀 Имам прекалено много изисквания и прекалено много идеи, които подлагам на прекалено много шлайфане. 😀

  2. Моля те, пиши!!! Пишеш толкова увлекателно! Завладяващо, ако щеш!
    Абе, пиши! Просто пиши! Каквото и да е!

    • Ахаха, добре де, добре. Ще пиша. 🙂 Дори сега, на момента.

Post a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Pin It on Pinterest

Share This