Pages Menu
TwitterRssFacebook
Categories Menu

Posted by on Jun 25, 2016 in Balloon Smile, Books, Bulgarian, Fanfictions | 0 comments

Balloon Smile

Balloon Smile




Ballloon Smile – Tennousei – DBSK Tohoshinki TVfXQ TVXQ


Rating:
General Audiences
Archive Warning:
Choose Not To Use Archive Warnings
Category:
Gen, M/M
Fandom:
DBSK | Tohoshinki | TVfXQ | TVXQ
Relationship:
Jung Yunho/Shim Changmin
Character:
Jung Yunho, Shim Changmin
Additional Tags:
Alternate Universe
Series:
Part 1 of TI AMO Series
Stats:
Published: 2016-04-18 Words: 948

Ballloon Smile

Summary

Кратка история за отдавна загубено приятелство, самота и мъка, придружени от капчица щастлив завършек. Историята е базирана на снимка от фото албума “TI AMO’ EXHIBITION”.

Notes

Публикуваното по-долу е първата от поредица от четири кратки истории. Надявам се да ви хареса. ^^

Специални благодарности на моите добри приятелки Касиопеии – Zooz и NiniMiniStar, за предизвикателството, което ми отправиха.

Моля, имайте предвид, че текстът се публикува нередактиран.

Нервите му бяха опънати до краен предел. Беше уморен, много уморен. Не помнеше кога за последно бе спал и то в легло, а не да подремне за кратко на иначе удобната кожена гарнитура в офиса. Прокара ръка през отдавна загубилата стилистичната си иначе подреденост коса, след което я остави да се свлече като неодушевен предмет на ръкохватката на креслото. Главата му се отпусна назад и Юно въздъхна тежко.

Неодушевеност. Всичко около него беше точно такова – изкуствено и мъртво. Беше се обградил от предмети, които нямаха стойност. Служителите му бяха хора, които не познаваше. Не знаеше дори как се казва домашната му прислужница, защото други маловажни за него хора я бяха наели. Нали си вършеше работата? Тогава какво значение имаше едното име? Никакво. Ала в моменти като този, когато му се налагаше да работи по важен за компанията проект, когато му се налагаше да не спи с дни, за да се увери собственоръчно и да изпипа до край всеки един от детайлите на някоя поръчка или договор, Юно осъзнаваше колко самотен всъщност е. Самотен, защото бе обграден от хора, на които нямаше доверие.

Приятелите му бяха малко, ала истински. Всички те обаче имаха свой собствен живот, който досущ като неговия, преминаваше на пълни обороти. Разликата бе там, че тези хора имаха и семейства, при които да се приберат вечер и съпруги на чиито колене да положат уморените си глави. Юно на свой ред нямаше.

Свали очилата и с бавен, перфектно педантичен жест ги остави на бюрото върху разпилените работни листа. Разтърка с ръка натежалите си от безсънието очи и погледна уморено през прозореца. От височината, на която се намираше офиса му, можеше да види единствено покривните светлини на небостъргачите, които мъждукаха като светулки сред нощното сеулско небе.

Юно стана от креслото и направи няколко крачки в опит да раздвижи схванатото си от дългото стоене тяло. Приближи се до прозореца и опря чело в студената му повърхност. Няколко етажа по-ниско, в отсрещното крило на корпоративната му сграда, забеляза прозорци, през които се прокрадваше светлина. „Навярно охраната минаваха на оглед“ помисли си Юно, притвори очи и остави прохладата на стъклото да проникне под кожата му. Умората най-накрая започваше да надделява и през главата му се прокраднаха хаотични мисли – спомени и разговори от миналото, за които не би се сетил в момент на пълно съзнание.

– Хьонг, знаеш ли че вечер, когато съм много уморен и очите ми едвам остават отворени, но искам да дочакам татко да приключи работа, допирам лице в стъклото и издувам бузи.

– ЧаМи, що за глупости? С какво помага това?

– Разсейва ме и ме кара да се смея. А смехът е лек за всичко. Така казва татко, а той никога не греши.¬ – рече малкото момче от спомена на Юно и устните му се разляха в широка усмивка.

Мин беше приятел на Юно от детството му. Единственото, което обаче бизнесменът си спомняше за него бяха разпокъсани фрагменти от миналото, вечно рошавата му коса и това, че когато се усмихваше, очите на момче никога не съвпадаха по форма едно с друго. Факт, който тогава по-големият с две години Юно намираше за изключително очарователен и интересен.

За един кратък момент от време, Юно се замисли какво ли се бе случило с него. Спомняше си, че бащата на Мин, който някога бе бил иконом в къщата на родителите му. Когато мъжът почина внезапно, семейството му отказа да се погрижи за детето и няколко седмици по-късно социалните го отведоха. Сега като се замисли върху това, Юно осъзна, че точно тогава бе започнал да се отдръпва и изолира от хората. Загубата на верния му приятел и студенината, с която вече покойните му родители, отхвърлиха безутешните му молби да задържат Мин при тях, в крайна сметка го бяха съблекли от способността да изпита привързаност към някого, дори след всички години, които се бяха изнизали от тогава.

Очите на Юно внезапно се отвориха, въпреки умората.

– Какво пък толкова. – рече сам на себе си той и допирайки нос до стъклото на прозореца, изду бузи.

Постоя така може би не повече от тридесет секунди, след което леко се отдръпна леко. В стъклото видя единствено образа на умореното си отражение.

– Виждаш ли Мин. – изрече той в празното пространство. – Не върши работа. Това е глупаво. Какво правя?

Въпреки това долепи отново лице в стъклото и повтори налудничавото действие. Нямаше кой да го види, а и да го стореше, никой не би посмял да каже и дума. Всички се страхуваха прекалено много от него.

– Боже, наистина съм се побъркал. – рече Юно след като втори път отдръпна лице от студената повърхност. – Луд съм, че ти вярвах, Мин. – допълни той и по устните му се прокрадна лека усмивка, която постепенно се разля върху лицето му.

Юно се засмя на глуповатото си отражение, след което се обърна и се върна при бюрото си, за да довърши работата си. Това, което бизнесменът не знаеше обаче бе, че няколко етажа по-долу, от един прозорец в отсрещното крило на сградата, стоеше младо момче с рошава коса, широка усмивка и несъответстващи очи.


Post a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Pin It on Pinterest

Share This