Pages Menu
TwitterRssFacebook
Categories Menu

Posted by on Mar 26, 2009 in Всички останали дреболии | 0 comments

“За няколко кафета повече”

“За няколко кафета повече”

Поредното студено мартенско утро. Събуждам се изморена повече отколкото когато съм си легнала. Примигвам един, два пъти срещу ярката светлина на крушката. Вън е още сумрачно, а часовникът ми напомня, че е едва пет.

“Перфектно! Още само три часа преди да тръгна за работа.”

Някак успявам да се придвижа към кухнята и да сложа вода за кафето. В колкото и модерно общество да живеем, кафето направено в джезве си остава най-хубаво – гърсто, черно, ароматно. Казано с една дума – ИСТИНСКО. Излизам на терасата и студът се просмуква от леденият бетон нагоре по краката ми, незачитайки нито петънце от материята, която ги покрива. Усещането е вледеняващо, но освежаващо и въпреки това предпочитам да се будя от лятната прохлада, отколкото от ледените пръсти на зимата. Някъде зад мен долавям първите аромати на кафето.

“Кое е най-лошото, когато си пристрастен към кофеинът? Че живееш в къща с други пристрастени почти толкова колкото и ти самата? Най-вероятно да.”

И преди да се усетя, кафето ми се разлива не в една, а в две чаши. И тъй като прословуто джезве по погрешка си го купихме по-малко, в моята чаша остват няколко глътки, докато тази на майка ми прелива. Преживявам някак си фактът, че ще чакам още 20 минути за повече от глътка кофеин…

Междувременен извод: “Закуска без кафе не е никаква закуска…”

След първата, ненавременна доза кофеин, времето минава в размотаване, четене на сутрешн-форумна преса и преглеждане на пощата, в която обикновено има повече спам. Обличам се бавно, почти флегматично, просто за да убия времето до осем. Разбира се, накрая винаги закъснявам и се налага да тичам след автобусите.

Извод: “Никога не си купувайте термос чаша, а се доверете на нейният дядо термосът. Той не капе и не разлива така или иначе малкото количество кафе в него.”

Най-накрая се добирам до спирката, до автобус претъпкан с далеч не-гърчави хора и се отправям към работа. Чувствам се премазана. Може би от малкото сън или от свръхтегловността на пътничката до мен. Не съм сигурно, но знам едно. Денят тепърва започва…

Post a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Pin It on Pinterest

Share This