Pages Menu
Categories Menu

Posted by on Jun 24, 2008 in Books, Fanfictions, The man that I'm in love with | 0 comments

Мъжът, когото обичам Chapter 6

Мъжът, когото обичам Chapter 6

Идеята за този разказ се възроди много преди написването на първите му редове да се превърнат в реалност. Ще ми се да мога някой ден да довърша първообразът му, но някак си, дълбоко се съмнявам в това.


 

Мисля, че скоро ще открия отговора… Устните му са просто леко докосване до моите. Усещам палците му да галят страните ми, заличавайки следите от сълзи по тях. Всичко е толкова магическо, че започвам да си мисля, че това е един сън, един мираж, койтo ще изчезне внезапно. И, подяволите, тези меки като коприна, влажни устни…

Ъ-ъ-ъ…СТОООООП! Върни кадър…

Меки като коприна и влажни? WTF? И къв е този подозрителен шум като от стадо комари до ухото ми? А да, MSN-а ми…MSN? OMFG? К’фо стаа тука ве? Сигурна ли съм, че чувам каквото чувам? Премигвам срещу светлината. Мамка му, колкото е ярко…ЯРКО? Шит, шит…Ярко е, мамка му… Сънувала съм. Обръщам се към шкафчето, часовникът сочи четири и нещо сутринта. Циферблата е максимално размазано петно на фона на стаята, която е едно огромно петно сред едно по-огромно ярко петно…Чувствам се в света на далматинците и вече очаквам от някъде да се появи Крюела „Дебил”. Бъзването не спира. К’фо жужи така, нали противокомарна мрежа? MSN-а, крещи малкото злобно гласче в главата ми. А, да MSN-а, а ти по-добре млъкни! Поглеждам. Е, не е Крюела, но определено има много общо с „дебил”…

TH: Хмм, Йо, к’фо стаа, мо стаа?
SL: Сега ставам. Заспала съм и май пропуснах среща с JT на балкона…
TH: Е, пропуснала си или не си? Какво е това май? Май още не е дошъл… Чакаме го след Март, но преди това е Април. *злорада усмивка*
SL: Много смешно… Еми, нека да погледна…

Цитат на: JT

JT: Искаш ли да се видим долу на голямата тераса. Ако се притесняваш, наоколо има достатъчно хора, а и барът е наблизо.
SL: *дави се* Ти, сериозно ли?
JT: Едва ли съм бил по-сериозен през послените седем години, колкото съм сега…
SL: Не се шегуваш нали? Как ще те позная?
JT: Висок съм.

TH: Ммм, да, мисля, че си имала среща… Това преди колко века?
SL: Не е смешно. Преди два чака…
TH: И к’фооооо? Хвана те шубето?
SL: Не, просто, аз… Заспах.
TH: Ти си отнесена бе…И товарен влак да мине през теб под формата на Джаред, докато ти обсъждаш релефите му с някого, пак няма да го видиш.
SL: Нужно ли е да ми навираш фактите в лицето. Какво да правя? *гризе си ноктите*
TH: Като за начало… Спри да си гризеш ноктите. Звънни му.
SL: Нямам му телефона.
TH: Online ли е?
SL: Не, не знам… Момент да погледна… Пратил ми е mail…
TH: Какво пише?
SL: Лично е!
TH: Ще те метна от някъде, какво пише?
SL: *хили се като Хелуинска тикФа* Пише, че… перефразирам … Та, пише, че каквато и да е била причината, поради която не съм отишла се надява да ме види утре на конвенцията… *хили се*
TH: Какво пък сега?
SL: Казва, че ако ми стане лошо, когато видя Джаред наживо, да не се тревожа „Ще те хвана! Обещавам!”
TH: Е, тоя е пич. Какво се косиш?
SL: Исках да отида… Дали, ако му кажа, че съм имала еротичен сън с неговото мистично участие ще се хване?
TH: А имала ли си?
SL: Даааа… Беше толкова реално… Защо ти трябваше да звъниш?
TH: Защото все някой трябва да те върне обратно в реалността? И защот, дявол да те вземе / по възможност да е Джаред/, не започна със съня, ами ме занимаваш с тоя гьон… Което ми напомня… Прати ли ти снимка?
SL: Не… И спри да му викаш така… *цупи се*
TH: “Carry on…“ *пее си*
SL: Престани…
TH: Няма пък. *плези се* Та? Как ще се познаете утре?
SL: Той е висок.
TH: Буахахахах… Както и много други. Стига си се бъзикала, кажи как ще се понаете?
SL: Не се бъзикам. Той ще ме познае предполагам. Виждал е мои снимки.
TH: Ъ-ъ-ъ… Аз не, че такова, ама…
SL: Не смей!
TH: Не смея, аз ще го кажа.
SL left the chat.
TH log in to the chat.
SL: *цупи се*
TH: Да не ми забравиш автографа… *плези се* … Чрез нахалство към прогрес.
SL: Разчитай на това.
TH: Знаех си, че ще ми вземеш и без да те крънкам много. За такова добро създание като мен.
SL: Да още малко и Дева Мария.
TH: Е, ти пък ся… Виж какво прави една печатна грешка в родилното… и после цял живот обременен с ореол.
SL: Only in your dreams…
TH: Only in my nightmares but w/e dude.
SL: Ти не спиш ли по това време бе?
TH: Нееее… Една кана кафе и съм като нова.
SL: Мисля да си взема душ.
TH: За какво ти е като ще го взимаш сама? *кинки мисли*
SL: О.К. После мен обвинявате, че съм била извратена…
TH: Обвиненията отдавна спряхме да ги отправяме. Сега си вече обременена с термина.
SL: Добре, отивам да се изкъпя. След това, ако кафето още действа на престаряващата ти нервна система, ще се чуем.
TH: Ей, аз може и да съм стара, но когато тръгна с бастун, твоят пич ще е ползва вече подлога. *бяга за да не я бият* Пиши ми после…
TH left the chat.

Даааа и после аз съм била откачалка. Я вижте по-добре тая… Душът наистина е необходимост. Както и нова калъвка. Тази вече е упорито мокра.
Часовникът…Ех, часовникът е само 3 часа преди началото на закуската… и 5 часа преди да видя Джаред Падалеки на живо.

Post a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Pin It on Pinterest

Share This