Pages Menu
Categories Menu

Posted by on Jun 17, 2008 in Books, Fanfictions, The man that I'm in love with | 0 comments

Мъжът, когото обичам Chapter 2

Мъжът, когото обичам Chapter 2

Идеята за този разказ се възроди много преди написването на първите му редове да се превърнат в реалност. Ще ми се да мога някой ден да довърша първообразът му, но някак си, дълбоко се съмнявам в това.


Ако си мислите, че сънят и мързелат ще спасят деня Ви, когато сте обзети от параноя по срещата Ви с тайствен непознат, когото познавате до болка като личност, но не и като човек… Лъжете се! Ама много жестоко!Само два-три часа сън. Това успях да измъкна от изтощеният си психически организъм. Ха, а казват, че от психическата умора по-тежко нямало. Трупясвала те като чувал с картофи след прясно зареждане на зеленчуков магазин. Да, бе… Само можете да си мечтаете. Поспах малко, колкото да намаля часовата разлика от 11 часа и 30 минути на приблизително 7-8 часа… И сега? Сега си седя, тормозя румсървиса на хотела, където е адски горещо, и продължавам да се поддавам на параноята си.

У дома е рано сутринта, докато тук в Тексас е посреднощ. Моето най-активно време. Всички спят… Е почти всички. Познавам една персона, същата онази с “житейския труд върху мъжете”, която не знае що е сън. Дали пък няма да е на линия? Честно да си призная разговорът с когото и да било в този момент би бил отпускащ… До момента, в който не си помисля, че утре в предверието ще е пълно с непознати хора, обсебени от събитието и той ще е някъде там сред тях.

Какви са шансовете в момент, в който имате адската нужда от приятел наоколо да няма никого? По законите на моя живот – ОГРОМНИ.

15 минути и 35 секунди преравяне на цялата ми поща, страници, журнали, блогове и т.н. не доведе до намаляване на параноичните ми предубеждения.

Почти два посред ноща е. Няма никого наоколо с когото да си кажа две думи на кръст. Изядох голяма част от запасите си „Швейцарски крави”. Боли ме корем. Май прекалих със сладкото. И глава ме боли. Липсата на сън си казва своето. Седя и се пуля в монитора и нещо мига от известно време, но се опитвам да го игнорирам.

Три минути по-късно нещото все още мига. Писна ми да го игнорирам, ще взема да го отворя.

JT: Здравей, сладурче. *силна прегръдка*
SL: OMFG, някой да ме фрасне с мокър парцал.
JT: Толкова ли е горещо?
SL: Ъ…Не…Да…Друго имах предвид. Без малко да не ти отговоря.
JT: Все пак минава два. Мислех си, че спиш…
SL: Не спя. Опитвам се, но не мога. Предрусах с шоколад.
JT: Моите гумени мечета са на привършване. От румсървиса отказаха да ми донесат други. Трърдят, че няма… *puppy eyes* Зли са… Мисля си дали да не задигна тези на съквартиранта, но ако го сторя ще ме убие безмилостно… *sob sob*
SL: Не можеш ли да издържиш до сутринта или да си купиш…? Някъде наоколо все рябва да има.
JT: Не ми се обикаля сам, а Je… съквартиранта ми е с вроден мързел.
SL: Не си случил на съкилийник явно… *хили се зловбно*
JT: Еми да направим трампа?
SL: Какво предлагаш…
JT: Човекът е алчен за сладко… Твоето свободно място и запасите от сладко срещу мен…
SL: Ахахаха… *дави се* Той може да е алчен, но аз съм скръндзлива… Сладко не давам доброволно…
JT: Уау… *sad puppy look* Дори в замяна да получиш мен?
SL: Мммм… Ако имаше визията на Джаред Падалеки и по документи се водеше Джаред Падалеки… Да помислим още малко… Мммм… Да, щеше да имаш някакви минимални шансове, но пак нямаше да си дам сладкото…
JT: *дави се* Ами ако съм?
SL: Да, той и Рудолф не си ползва рогата, за да вдига поличката на снежанка…! *smirk*
JT: Рудолф е извратено копеле? Хей… Аз все още вярвам в дядо Коледа… ?
SL: Слез на земята.
JT: Трудно ще ми е… Прекалено много съм расъл…

В моменти като този забравям за всяка капчица параноя, таяща се дълбоко в мен и се отдавам на виртуалното удоволствие да водя дебилни разговори с явно изключително високи чаровници… За последното не сме 100% сигурна, но блаженни са невежите…

SL: Мммм… Висок… *kinky thoughts*
JT: *дави се* Да, спокойно, достатъчно висок съм. Едва ли ще ме пропуснеш на събирането утре.
SL: Ще присъстваш ли на закуската?
JT: Абсолютно „Да”… Бих предпочел да закусвам другаде и с другиго, докато съкилийникът ми се пържи, но нямам ни най-малък избор…
SL: Лошо… Ще видя ли твоя снимка или ще продължиш да ме мъчиш… Накрая съвсем ще се откажа от среща с теб…
JT: Шубе ли те е?
SL: Не… По-скоро се … дразня. Не ми харесва неизвестното.
JT: Не знаеш какво губиш, ако се откажеш…
SL: Не зная и какво печеля, нали?
JT: Добра логика…
SL: Мерси, знам че съм умна, но въпреки това можеш да ми го кажеш… няколко пъти поне…
JT: *смее се* Признавам си, умна си. Ако не беше, едва ли щях да си пиша толкова години с теб…
SL: *трогната е* Защо не искаш да те видя? Какво толкова криеш…?
JT: Защо толкова много искаш да ме видиш? Може би се опитвам да те накарам да видиш отвъд образа…?
SL: Може би си успял много, дори прекалено отдавна. Няма значение. Не искаш да те видя преди утре. Така да бъде. Познавам те от седем години… Предполагам, че няколко часа повече не са проблем..
JT: Искаш ли да ме видиш?
SL: Казах добре… Ще почакам…
JT: Не, не… Искаш ли да ме видиш сега?
SL: Ще пратиш снимка?
JT: Не.
SL: Тогава? Нещо не схванах…
JT: Искаш ли да се видим долу на голямата тераса. Ако се притесняваш, наоколо има достатъчно хора, а и барът е наблизо.
JT: *дави се* Ти, сериозно ли?
SL: Едва ли съм бил по-сериозен през послените седем години, колкото съм сега…
SL: Не се шегуваш нали? Как ще те позная?
JT: Висок съм.
SL: Не че нещо, но всичко живо е по-високо от мен…
JT: Аз ше те позная. Виждал съм те на снимка, забрави ли?
SL: Бих ли могла… Приятелките ми само ми натякват този малък факт.
JT: Добре… Чакам те след 30 минути на голямата тераса.

JT appears offline

Страхотно. Имах среща с мъжът на моят живот след по-малко от тридесет минути. Бях изплашена повече от когато й да било, но не от предстоящото или от визията му. Бях притъпила параноята си дълбоко в себе си. Това, което ме плашеше бе несигурността ми…

Post a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Pin It on Pinterest

Share This